Население: 1217 жители (към 01/01/2007 - НСИ)
1 106 (ГРАО, 2010-12-15)* Площ на Село Овчарци: 18.824km2 (НСИ) Надморско равнище : 700 - 999m Телефонен код : 07030 Пощенски код : 2647 Географски координати : 42°16'29"N 23°13'27"E
География
Село Овчарци се намира в планински район. Има над 7 водопада и много красива природа. От двете страни на селото се спускат две реки - Горица и Фудиня. Река Фудиня води началото си от северозападното подножие на връх Таш Мандра („каменна мандра“), от няколко извора (Конски кладенец) и се влива в река Джерман.
История
Точни дани за възникването на селото няма. Носят се предания, че по време на турско потисничество селото е носело името Селище. В турските архиви е отбелязано, поради близостта му със Сапарева баня. Знае се неговото местоположение в полето и до днес има местност, която носи името Друмчето, защото има остатък от римски път. Селото е било разположено на кръстопът - оттам е минавал пътят за Пауталия (днешен Кюстендил) и Македония. Поради честите набези, част от населението се преселва в подножието на планината. И до днес има неголямо пространство, което наричат Поляната. Там сега има черква от 19 век, а има предположения и за по-ранна датировка.
Религия
Православно християнство
Обществени институции
Кметство, основно училище, читалище, лекарски и зъболекарски кабинет, църква.
Културни и природни забележителности
Река Горица с нейните 7 водопада, най-високият от които — Овчарченски водопад, е 39 м. Тя извира от връх Кабул, попадащ в границите на Национален парк Рила. Името на реката идва от една легенда. По турско време в селото живеела една красива девойка на име Горица, която местният бей харесал. Изплашено за себе си, момичето побягнало към планината. Вече на предела на силите си стигнала висока скала и озовала се на ръба на пропаст, от която скочила, за да запази честта си. Оттогава реката носи нейното име.
GPS координати на водопада :
N 42 16'02.6''
E 23 13'44.2''
Друга забележителност е черквата, строена през 1881 г. от майсторите строители Кирияку и Малце от село Крушево, Дебърско, и от боголюбивите жители на селото. Черквата е шедьовър на възрожденската архитектура. Нейните майстори са представители на Дебълската художествена школа от 18-19 век. Те са майстори строители, живописци и резбари, предаващи изкуството си от баща на син. Интериорът е грациозен, а с построяването на кубето през 1960 от майстор Цане Раков, тя става видима за всички. Стенописите по интериора и по интересния свод, според сведения, са дело на самоковски зографи, може би наНикола Образописов. Изографисването е с постни бои. Построена е върху основите на стара черква, сегашната запазва името си "Св. Йоан Богослов". Край старата черква имало училище, в което са учели 10-15 ученика. Трикорабна псевдобазилика със сравнително малка полукръгла апсида. Притворът е нов. Стенописите са от 1882, и представляват 54 сцени и 22 медальона. Иконостасът, среден по големина, е рисуван и украсен с едра хубава резба. Осемте цокълни табла са със сцени от Шестоднева. Иконостасните икони са оригинални по стил от неизвестен възможно самоковски художник. Царските икони са 6. Малките икони са 35 и целувалните 9. Архийерейският трон и два целувални иконостаса са украсени с резба и имат по една икона. Строителството подължава 3 години. Освещаването на храма става през 1883 от самоковския митрополит Доситей. От устни сведения на двама свещеника се знае, че старата черква "Св. Никола" е била много по-голяма. Това се вижда от разкриването на основите при построяването на новия параклис на това място.
Друга забележителност е черквичката "Св. Богородица" каменните плочи, с които е постлан подът на черквата са донесени на гръб от
овчарченци чак от местността Юрушките гробища.
Знае е се, че тя са намира в района на римско или по късно градище, в което са разкрити зидовете на тракийски некропол, християнски погребения и тракийски накити. Точна датировка кога е построена няма, има само предположения. Съдейки по височината на ниската врата, може да се отнесе към турско време.
Селото е известно с фолклорната група „Горнополски глас“, основана през 1962 г., която представя шопското двугласно пеене, изпълнявайки местните народни песни. Групата взема участия в много фестивали в страната и има издаден албум. През 2006 г. групата взе участие в третия международен фолклорен фестивал „Софийска пролет“, където се представи наред с участници от цялата страна и чужбина.
В селото също така функционират и две традиционни тепавици / валявици, в които местните хора от край време използват силата на чистата течащата вода за пране, като напоследък след изграждането на еко пътеката клиентите им се увеличиха.
Редовни събития
Събори всяка година на 8 май (ден на св. Йоан Богослов), 15 август (Успение Богородично) и 9 Ноември.
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.
Село Овчарци
